Инфлацията е една от най-влиятелните икономически сили, които определят движението на финансовите пазари. Всеки месец инвеститори от цял свят следят внимателно данните за инфлацията в еврозоната, тъй като те оказват пряко влияние върху паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), лихвените проценти, доходността по облигациите, оценките на акциите, валутните курсове и дори цените на суровините.
Инфлацията обаче е много повече от едно число. В еврозоната се публикуват няколко допълващи се показателя, всеки от които разкрива различен аспект от динамиката на цените. Заедно те помагат на инвеститорите да отговорят на един ключов въпрос:
Ускорява ли се инфлацията, забавя ли се или се превръща в трайно явление в икономиката?
В това ръководство разглеждаме основните показатели за инфлацията в еврозоната, как пазарите ги интерпретират, защо предварителните и окончателните данни са важни и как инфлацията влияе върху различните класове финансови активи.
Накратко:
Данните за инфлацията в еврозоната измерват колко бързо се променят потребителските цени в държавите, използващи еврото. ЕЦБ следи основно Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), като обръща специално внимание и на показатели като базисната инфлация и инфлацията при услугите.
По-висока от очакваната инфлация може да доведе до повишаване на доходността по облигациите и поскъпване на еврото, като същевременно окаже натиск върху чувствителните към лихвените проценти акции. По-слабата инфлация, от друга страна, може да засили очакванията за понижаване на лихвите от ЕЦБ.
Реакцията на пазарите обаче зависи в голяма степен от това какви очаквания вече са били отразени в цените на финансовите активи.
Защо инфлацията е важна?
Инфлацията измерва скоростта, с която общото равнище на цените се повишава с течение на времето.
Умерената инфлация обикновено се счита за нормална част от функционирането на икономиката, тъй като често е свързана с нарастващо търсене и икономическа активност. Целта на ЕЦБ е инфлация от около 2% в средносрочен план.
Когато инфлацията се повиши значително над целевото равнище, ЕЦБ може да реагира чрез:
- повишаване на лихвените проценти;
- намаляване на ликвидността;
- затягане на финансовите условия.
Когато инфлацията спадне прекалено ниско или премине в дефлация, ЕЦБ може да:
- понижи лихвените проценти;
- купува облигации;
- стимулира кредитирането;
- предоставя допълнителна ликвидност.
Тъй като паричната политика влияе върху цената на финансирането в цялата икономика, данните за инфлацията са сред най-внимателно следените макроикономически показатели.
Основни показатели за инфлацията в еврозоната
1. Общ индекс на потребителските цени – Headline CPI
Headline CPI (Consumer Price Index) измерва общата промяна в потребителските цени спрямо предходния месец или същия период на предходната година.
Той включва:
Това е един от показателите, които най-често се цитират във финансовите медии.
Общият CPI отразява промените в цените, които потребителите усещат в ежедневието си.
2. Базисен индекс на потребителските цени – Core CPI
Core CPI изключва:
- енергията;
- храните.
Тези две категории могат да бъдат изключително волатилни, тъй като са силно повлияни от климатичните условия, геополитическите събития, цените на суровините и сезонните фактори.
Изключването им позволява да се получи по-ясна представа за основните и по-трайни инфлационни тенденции.
Централните банки често обръщат особено внимание на базисната инфлация, тъй като тя може по-добре да отразява устойчивия ценови натиск в икономиката.
3. HICP – Хармонизиран индекс на потребителските цени
Еврозоната официално използва Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP – Harmonised Index of Consumer Prices).
Неговата цел е да измерва инфлацията по единна и съпоставима методология в държавите от Европейския съюз.
Тъй като държавите използват хармонизирана методология, HICP позволява по-пряко сравнение на инфлацията между Германия, Франция, Италия, Испания и останалите страни от еврозоната.
Инфлационната цел на ЕЦБ се базира на HICP, а не на отделните национални индекси на потребителските цени.
4. Базисен HICP без енергия и храни
Това е един от важните показатели, чрез които ЕЦБ оценява основния инфлационен натиск.
Той изключва две от най-волатилните категории – енергията и храните – като същевременно запазва съпоставимостта между държавите от еврозоната.
Когато централните банкери говорят за т.нар. „устойчива“ или „лепкава“ инфлация (sticky inflation), този тип показатели често са в центъра на анализа.
5. Индекс на цените на производител – PPI
За разлика от CPI, който измерва цените, плащани от потребителите, PPI (Producer Price Index) измерва динамиката на цените на ниво производители.
PPI може да служи като ранен индикатор за бъдещ инфлационен натиск.
По-високите производствени разходи понякога се прехвърлят върху потребителите с известно закъснение.
Пример:
По-високи цени на стоманата
↓
По-високи разходи за производство на автомобили
↓
По-високи цени на автомобилите
↓
По-висока потребителска инфлация
Не всяко увеличение на производствените цени достига до крайните потребители, но продължителното повишение може да увеличи вероятността от такова прехвърляне.
6. Очаквания на бизнеса за продажните цени
Този показател, базиран на бизнес проучвания, проследява дали компаниите очакват да увеличат продажните си цени през следващите месеци.
За разлика от CPI или PPI, той измерва очакванията, а не вече настъпили промени в цените.
Тъй като компаниите често коригират цените постепенно, този индикатор може да даде ранни сигнали за бъдещите инфлационни тенденции.
7. Инфлационни очаквания на потребителите
Потребителите биват анкетирани с колко очакват да се повишат цените през следващата година.
Инфлационните очаквания са важни, защото могат да влияят върху икономическото поведение.
Ако домакинствата очакват по-висока инфлация, те могат да:
Тези действия сами по себе си могат допълнително да засилят инфлационния натиск.
8. Ръст на заплатите и индекс на разходите за труд
Инфлацията не се определя само от цените на стоките.
Услугите представляват значителна част от инфлацията в еврозоната.
Тъй като секторът на услугите е силно зависим от труда, ръстът на заплатите е един от важните показатели за оценка на инфлационния натиск.
Бързото увеличение на заплатите може да:
Предварителни срещу окончателни данни за инфлацията в еврозоната
Всеки месец Евростат публикува данните за инфлацията на два основни етапа.
Предварителна оценка – Flash Estimate
Тя се публикува първа.
Обикновено е налична приблизително две седмици преди окончателните данни.
Пазарите ѝ обръщат голямо внимание, защото тя предоставя най-ранната оценка за развитието на инфлацията.
Въпреки че се базира на все още непълни данни, предварителната оценка обикновено дава добра първоначална картина на инфлационните тенденции.
Голяма част от непосредствената реакция на финансовите пазари настъпва именно след публикуването на предварителната оценка.
Окончателни данни – Final Release
Окончателните данни обикновено се публикуват приблизително две седмици по-късно.
Те включват по-пълна информация от държавите членки.
Ревизиите спрямо предварителната оценка обикновено са малки.
Ако окончателната стойност съвпадне с предварителната оценка, реакцията на пазарите често е ограничена.
По-значителни ревизии обаче могат да повлияят на финансовите пазари, ако променят очакванията за бъдещата политика на ЕЦБ.
Защо прогнозите понякога са по-важни от самото число?
Финансовите пазари непрекъснато отразяват очакванията на инвеститорите в цените.
Преди всяко публикуване на данни анализатори, банки и икономисти изготвят консенсусни прогнози.
След публикуването реалната стойност се сравнява с тази прогноза.
Често именно изненадата спрямо очакванията, а не абсолютното ниво на инфлацията, предизвиква най-силната пазарна реакция.
Инфлацията е по-висока от очакваното
Пример:
Прогноза: 2,4%
Реална стойност: 2,7%
Пазарите могат да интерпретират това като знак, че инфлацията остава по-силна от очакваното.
Възможни последствия:
Инфлацията е по-ниска от очакваното
Пример:
Прогноза: 2,5%
Реална стойност: 2,2%
Пазарите могат да започнат да очакват:
Инфлацията съвпада с очакванията
Ако инфлацията е точно в съответствие с прогнозите, реакцията на пазарите често е ограничена.
Тогава инвеститорите насочват вниманието си към:
Понякога детайлите в доклада са по-важни за пазарите от самата основна стойност.
Как инфлацията влияе върху различните класове активи?
Държавни облигации
Държавните облигации обикновено са сред най-чувствителните към инфлационните данни класове активи.
По-ниска инфлация:
- доходността по облигациите може да спадне;
- цените на облигациите могат да се повишат;
- облигациите с по-дълъг матуритет обикновено са по-чувствителни към промени в очакванията за лихвените проценти.
По-висока инфлация:
- доходността по облигациите може да се повиши;
- цените на облигациите могат да спаднат;
- дългосрочните облигации обикновено могат да претърпят по-големи ценови движения поради по-високата си чувствителност към лихвените проценти.
Корпоративни облигации
Облигациите с инвестиционен рейтинг обикновено могат да се възползват от намаляваща инфлация, особено ако тя води до очаквания за по-ниски лихвени проценти.
Високодоходните облигации също могат да бъдат подкрепени от по-ниски лихви, въпреки че при тях перспективите за икономически растеж и кредитният риск остават особено важни.
Продължителната висока инфлация може да увеличи разходите за финансиране и рисковете при рефинансиране на компаниите.
Акции
Влиянието на инфлацията върху акциите е по-сложно и зависи от икономическия контекст.
Умерено понижаваща се инфлация
Обикновено може да бъде положителна за акциите.
Причините включват:
- по-ниски дисконтови проценти;
- по-ниски разходи за финансиране;
- потенциално по-високи оценки на компаниите;
- подобряване на инвеститорските нагласи.
Много висока инфлация
Обикновено е неблагоприятна за много компании.
Те могат да бъдат изправени пред:
- по-високи разходи за заплати;
- по-скъпи суровини;
- по-ниски маржове;
- отслабване на потребителското търсене;
- по-строга парична политика.
Представянето на отделните сектори също може да се различава.
Сред секторите, които често могат да се възползват от по-ниска инфлация и по-ниски лихвени очаквания, са:
- технологии;
- недвижими имоти;
- комунални услуги;
- потребителски стоки и услуги с незадължителен характер.
Компаниите, свързани със суровини, от своя страна могат да се представят по-добре, когато инфлацията е предизвикана именно от повишаващи се цени на суровините.
Валутни курсове – например EUR/USD
Очакванията за лихвените проценти са един от основните фактори, влияещи върху валутните курсове.
По-висока от очакваната инфлация обикновено може да:
- подкрепи еврото;
- увеличи очакванията за по-строга политика на ЕЦБ.
По-ниска от очакваната инфлация може да:
- окаже натиск върху еврото;
- увеличи очакванията за бъдещо понижаване на лихвените проценти.
Реакцията на валутния пазар обаче зависи и от множество други фактори, включително икономическия растеж, политиката на други централни банки и вече заложените в пазарните цени очаквания.
Суровини
Инфлацията влияе върху суровините по различни начини.
По-високата инфлация често съвпада с по-високи цени на определени суровини.
Връзката обаче зависи от причината за инфлацията.
Инфлация, предизвикана от поскъпване на петрола, естествено може да бъде свързана с по-високи цени на енергийните суровини.
Инфлация, породена от силно търсене, може да подкрепи цените на индустриалните метали.
Шокове в селскостопанското производство могат да окажат най-силен ефект върху цените на храните.
Злато
Връзката между златото и инфлацията зависи в голяма степен от реалните лихвени проценти – номиналните лихви, коригирани спрямо инфлацията.
Ако инфлацията се повишава, докато централните банки запазват сравнително ниски лихвени проценти, реалната доходност може да спадне, което често подкрепя цената на златото.
Ако обаче инфлацията се повиши и централните банки реагират агресивно с по-високи лихви, реалната доходност може да нарасне. Това може да намали привлекателността на златото въпреки високата инфлация.
Какво движи инфлацията в еврозоната?
Инфлацията рядко има само една причина. Обикновено тя е резултат от едновременното действие на няколко икономически фактора.
Цени на енергията
Петролът и природният газ остават сред най-важните фактори за краткосрочните движения на инфлацията.
По-високите цени на суровия петрол могат да увеличат:
- транспортните разходи;
- производствените разходи;
- разходите за отопление;
- цените на електроенергията.
Енергийните шокове могат постепенно да се разпространят в цялата икономика.
Геополитически конфликти
Войните и геополитическото напрежение могат да нарушат глобалните вериги за доставки и да ограничат наличността на ключови суровини.
Това може да засегне:
- енергийните доставки;
- износа на зърно;
- индустриалните метали;
- пазарите на торове;
- морските транспортни маршрути.
Подобни сътресения могат да създадат инфлация, породена от повишаване на разходите (cost-push inflation), дори когато основното потребителско търсене не се променя.
Нарушения във веригите за доставки
Глобалната търговия зависи от ефективно функционираща логистика.
Инфлацията може да се ускори, когато веригите за доставки бъдат нарушени от:
- задръствания в пристанищата;
- недостиг на контейнери;
- забавяния в транспорта;
- пандемии;
- природни бедствия;
- кибератаки срещу логистична инфраструктура.
Намаляването на предлагането при запазено търсене обикновено създава натиск за повишаване на цените.
Търговски политики и регулации
Правителствените политики също могат да влияят върху инфлацията.
Примери включват:
- мита;
- ограничения върху вноса;
- санкции;
- екологични регулации;
- ценообразуване на въглеродните емисии;
- данъчни промени;
- увеличения на минималната работна заплата.
Тези мерки могат да увеличат производствените разходи и в определени случаи да доведат до по-високи крайни потребителски цени.
Напрежение на пазара на труда
Ниската безработица често може да доведе до по-бърз ръст на заплатите.
По-високите възнаграждения увеличават покупателната способност на домакинствата, но могат също така да повишат разходите на бизнеса.
Ако компаниите прехвърлят тези допълнителни разходи върху потребителите чрез по-високи цени, инфлацията, свързана с ръста на заплатите, може да стане по-устойчива.
Потребителско търсене
Силното търсене дава на компаниите по-голяма възможност да повишават цените.
Периодите на бърз икономически растеж могат да доведат до инфлация, породена от търсенето (demand-pull inflation).
Обратно, по-слабото потребителско търсене може да ограничи възможността на компаниите да увеличават цените и по този начин да допринесе за забавяне на инфлацията.
Отвъд основното число за инфлацията
Професионалните инвеститори рядко разчитат само на един показател за инфлацията.
Те оценяват по-широката картина, като анализират:
- общата спрямо базисната инфлация;
- месечните спрямо годишните инфлационни тенденции;
- производствените цени и бизнес проучванията;
- ръста на заплатите и разходите за труд;
- инфлационните очаквания на потребителите;
- цените на енергията и суровините;
- състоянието на веригите за доставки;
- геополитическите събития;
- комуникацията на ЕЦБ;
- пазарните очаквания за бъдещото движение на лихвените проценти.
Взети заедно, тези показатели помагат да се оцени дали инфлационният натиск е временен или се превръща в по-трайно явление.
Заключение – инфлацията в еврозоната
Данните за инфлацията в еврозоната са много повече от рутинна месечна статистика. Те формират очакванията за политиката на ЕЦБ, влияят върху пазарите на държавни и корпоративни облигации, оценките на акциите, движението на еврото, суровините и благородните метали.
Разбирането на различните показатели за инфлацията и начина, по който те взаимодействат помежду си, позволява на инвеститорите да интерпретират по-точно реакциите на финансовите пазари.
Също толкова важно е да се разбере, че пазарите реагират не само на абсолютното ниво на инфлацията, но и на това как реалните данни се сравняват с предварителните очаквания и какво подсказват за бъдещата посока на паричната политика.
В съвременните финансови пазари инфлацията остава една от най-важните променливи, влияещи върху цените на активите. Проследяването както на основните данни, така и на техните отделни компоненти може да даде на инвеститорите по-добра основа за оценка на риска, идентифициране на потенциални възможности и разбиране на факторите, които движат финансовите пазари.
